ТЕКСТОВЕ ЗА НЕКРОЛОЗИ
- Последно сбогом! Почивай в мир!
- Жестоката болест прекъсна твоя млад живот! Защо ни остави с очи обърнати завинаги към вратата в очакване да се върнеш? Остави много любов и доброта в нашите съкрушени сърца.
- Мила наша майко и бабо! Защо така бързо ни напусна? Вечно ще скърбим за твоя светъл лик и добро сърце.
- Скръбта ни е голяма! Последно сбогом! Почивай в мир!
- Със своята доброта, честност и всеотдайност ти остави незабравими спомени. Поклон пред светлата ти памет!
- Скръбта ни е безкрайна! С тъга и много обич се прекланяме пред светлата ти памет!
- Не си отиват мъртвите от нас, когато ги оставим под земята, едва тогава истинската власт, на чувствата ни врязва се в сърцата! Защото тихата несъпротива на дланите му легнали в цветя, една огромна, страшна сила придобива, опровергавайки смъртта.
- Смъртта понякога е твърде жалка, живтът непосилно груб, а в черната прощална катафалка лежи звезда, наместо труп. Пред погледа вулканен стълб се вдига, вулкан от подвиг и копнеж, и видиш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш!
- Отиде си един добър човек, оставяйки след себе си спомен за безкрайна човечност!
- Мила майко, нищо не е в състояние да запълни празнотата в сърцата ни след твоята загуба. Остана ни само скъпия спомен за топлите грижи и обичта с която ни дари. Почивай в мир!
- Ние всички свързани сме с теб. Напускаш ни. Боли ни много. И спомените с тебе са безкрайни. И всеки някакси по своему тъжи. Навеждаме глави. Скърбим. Прости!
- Ти винаги ще останеш в сърцата ни! Нека бъде тих и спокоен вечният ти сън!
- Ти беше всичко за нас! Поклон!
- С много мъка и тъга се разделяме с теб, но ти оставаш завинаги в сърцата ни! Спи спокойно вечният си сън!
- Съдбата е властна над тленното, но тя никога няма да те изтръгне от нашите сърца! Спи спокойно вечният си сън, мила и непрежалима!
- Мъка къса ни сърцата, пред твоя гроб стоим, стоим и ниско свели сме челата, докато сме живи ще скърбим!
- Смъртта не пита кой е млад и стар изгаря всеки в нейния пожар. Остава въглен да гори, където падне вечно да боли!
- Мъката по теб ни е голяма. Сърцето все така за теб боли. И тази болка никога не отминава, защото няма да се върнеш ти. Но ти си далече, завинаги далече, като отронен от дървото лист. Какво не бихме дали пак да зърнем, усмивката и погледът ти чист! Обичаме те!
- Ако можем с думи да те върнем, най-хубавите за теб ще изберем! Ако можем със сълзи да те върнем, море от тях ще съберем!
- Няма го твоят мил и скъп образ, твоето добро сърце, което така много ни обичаше. Ще минат години, но добрите спомени за теб ще живеят вечно в нашите сърца!
- Добрите хора не умират, не се превръщат в пепел или в дим, те винаги оставят светла диря и честен път, по който да вървим.